Айде стига с тоя пубертет, де!
Ние едно време нито знаехме кога влизаме в пубертета, нито кога излизаме. И на никой почти не му минаваше през ума да говори нахално и цинично със собствените си родители. Оня ден бях свидетел на подобна сцена - баща попита дъщеря си къде отива - а нейният отговор беше - Затваряй си човката!
Това не е от пубертета. Това си е от качествата, които човек носи вътре в себе си. А щом си ги носи (грубост, цинизъм, безпардонност, надменност, желание да се налага, не съобразяване с мнението на другия.....и т. н. ) то все ще се намери ситуация, в която въпросните такива ще се проявят. И в случая е отказаната екскурзия, но можеше да е и от всичко друго - от некупена дреха, от ранно събуждане, от забрана за нещо.
Лошото при такива случаи е, че майката каквото и да направи, едва ли ще може да помогне на момичето. Защото проблемът всъщност е проблем на дъщерята, а не на майката. Защото отношението, което проявява е в нея самата. И съм сигурна, че точно такова ще го проявява в бъдеще и къ всеки един, който по някаъв начин в даден момент я лиши от нещо, което тя си мисли, че трябва да получи. Едно такова отношение може да бъде променено - но само и единствено ако самият човек осъзнае същинската му стойност, ако самият той реши да го промени.
Мисля си, че точно в днешното време на безкрайни свободи и безкрайна толерантност, все пак е нужно да покажем на децата си, че има неща, които при никакви обстоятелства не могат да бъдат толерирани, че има морални общочовешки закони, които човек не бива да нарушава. Защото това носи страдание и неприятни моменти не само за околните, но и за самия теб.
Добре е да учим децата си, че трябва да се отнасят с другите така, както биха искали другите да се отнасят с тях. И че ако не получават нещо в даден момент, това не означава, че ние не ги обичаме.
|