Хайде да се опитаме да погледнем от нейната камбанария, искаш ли? Ако правилно съм чела описанието, което й даваш, това е силна личност, момиче, което хем е умно, хем се труди ... и резултатите са налице. Казваш, че е отличничка и популярна. Тогава да те питам, защо не й повярва, че ще се справи с кандидатстването въпреки екскурзията? Знаеш ли как изглежда това в нейните очи? Всички я оценяват, само майка й - не ... На нейно място ти не би ли се обидила? Прибави сега към това разочарованието от факта, че й е отнета възможността за последен път да се позабавлява с хората, сред които явно се е чувствала добре и ценена. Ако все още не разбираш защо е гневна, значи просто се инатиш ...
Да, и аз не одобрявам грубите думи. Но протеста й разбирам. Виждам, че си доста властна, това е нормално, след като дълги години си била глава на семейство. Но това момиче, което сега живее в дома ти и яде хляба ти, след няколко години ще трябва да се справя самостоятелно с живота, да си води битките и да си прави грешките. И как ще се справя, ако е свикнало единствено да изпълнява безпрекословно нарежданията ти? Ти аргументира ли се пред нея защо не я пускаш, изслуша ли нейните аргументи? Или просто нареди ... На твое място бих се запитала дали не съм отвикнала да чувам какво ми говорят близките ми хора ... та само виж отношението към приятеля си - "той е млад и не разбира ... да кажат зрелите мъже". Да коментирам ли къде грешиш или и сама виждаш?
Знам, че си се борила и че ти е било трудно, знам, че си направила най-доброто, на което си била способна. Но според мен се е оказало недостатъчно и си допуснала грешки. Децата са невинни поне до един момент ... ние сме тези, които ги осакатяваме душевно.
Не знам какъв съвет да ти дам. Ако бяхме ние с дъщеря ми, досега щяхме да сме се сдобрили и извинили една на друга: аз - за екскурзията, тя - за обидата. Но вие сте си вие и имате да градите мостове, които се клатят сериозно в момента. Виждам, че и ти си разгневена, знам и защо. Майките, които отглеждат децата си сами, очакват от тях безгранична благодарност ... обаче всъщност нямат това право. Защото детето не е правило избор.
Чела ли си Горки? Помниш ли разказа за великия завоевател, който изтръгнал сърцето на майка си, като венец на всички злини, извършени от него преди това. Носейки го, се спънал и паднал, а сърцето попитало: "Синко, удари ли се?".
Това имам аз да ти кажа. Оттам нататък попитай своето сърце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите