|
|
| Тема |
 майка ми! |
|
| Автор |
kremenskata (оцветявка) |
|
| Публикувано | 11.05.08 13:43 |
|
|
|
Не зная от къде да започна. Не се разбираме и това е!
На 34 години съм и искам да се разбирам с нея, но всичките ми опити остават напразни. Когато реши че може да си говорим и е на кеф, всичко е наред, но през повечето време насажда вина и е много тъпо че не разбира, че така не се прави! Надали ще успея да обясня с две думи но ще пробвам. Баща ми я изоставил когато била бременна в осмия месец с мен поради същите причини и защото не умее да готви и да чисти.
Като бях на 5 се омъжи повторно. Вторият ми баща живя с нея, докато брат ми, с когото имаме девет години разлика, стана що годе самостоятелен и след това отиде полека-лека при баба ми, която живее наблизо. Не спираше да помага, до ден днешен не е спирал. Но не му се живее във вечен конфликт. "Охххх, боли ме главата /вместо добро утро/, Охх ох! Неблагодарници! Аз искам почит и уважение!" Нежеланието му да е с нея, е пак поради същите причини мръсотия, лошо настроение и една манджа като хората да не може да сготви! А лично се разбирам отлично и с моя баща и с втория, и с комшиите... Неконфликтен човек съм. Ще кажете "Отрежи я и нямай контакти с нея" но аз не искам така. Тежи ми и нямам идея какво да направя.Понякога имам чувството че няма връзка с главния, защото прави неадекватни неща. Например нанесохме се със семейството в ново жилище и правим ремонт, ремонтирахме кухнята и едната стая колкото да може да се живее и полека лека си дозавършваме. Няма къде да се седне и маса кухненска няма а тя- "А да ме поканиш на гости ей тъй на, да дойда? Не се сещаш! Неблагодарница! Какво си направила ти за мен? "...
Какво да правя вече не зная! Моля, дайте ми съвет!
| |
| |
| 
|
|
