Ааа, тази тема "възпитанието срещу природата/характера/генът" е един от онези вечни "яйцето или кокошката".

Ако е истина, че доминиращ в личността е генът, тогава защо децата, възпитавани от родителите си на едни и същи принципи в живота са различни характери?

Истина е, че децата оформят своя характер, търсят кои са, въпросът с идентификацията на личността именно през пубертета и то много буйно през тези години. И в зависимост от средата те развиват или подтискат отделни свои черти в характера. Това става дори и с нас, възрастните, през целия ни живот, но много по-бавно в зависимост от обстоятелствата напр. смяна на работа, дом, смърт на близък и т.н.

Има два пътя за промяна на същността на личността. Единият - принудителен, в зависимост от обстоятествата или от хора, които ни принуждават. Другият - доброволен, с мотивация и желание, с промяна на мисленето, с духовно израстване. Децата в пубертета са все още крехки характери и много се влияят от личните примери на близките си, учители, тренерите, мутрите, успелите в обществото и др. възрастни в средата, а също от идолите, които са избрали или избират да следват... Така че може да се работи върху мотивацията и мисленето на децата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите