Така е, но жената идетето никога не са били негов приоритет, а майка му и собственото му избавление от ужасните болести, които дебнат зад всеки ъгъл. Та в тоя ред на мисли - жената и детето не могат да бъдат достатъчно силен мотив да се стегне, поне докато ги има. Когато ги загуби хем ще ги оцени, хем ще се наложи да оцелява.
Живота на майката сигурно е твърде тъжен, тя даже е привикнала към това състояние, но детето защо трябва да живее така. Самата му здрава и жизнена природа се бунтува. Дано деградацията на бащата не повлече и него надолу.