|
първо искам да отправя молба да ми отговорите кой каквото мисли по въпроса и чак тогава да пускате изявления,че темата не е за тук,също и че съм пълнолетна,така че се отнесете сериозно.
И така,значи баща ми в последните години не е наред.Поведението му тотално се измени.И преди се е държал глупаво,обаче сега бие всякакви рекорди.Постъпките му нерядко са нелогични и абсурдни и и именно те ме наведоха на мисълта,че нещо в психиката му куца.Просто прави глупости,това е,може би не разсъждава в определени мигове.Наблюдавала съм го достатъчно дълго и повече и да искам, не мога да си затворя очите.Той е хипохондрик.Майка ми го знае от много години,но ми го сподели сравнително късно.Лесно внушаем е,а особено откакто майка му,една от бабите ми,получи инсулт преди десет години,съвсем се срина.Покрай заболяването на баба ми и той почна все за болести да мисли.Дори още като съм била бебе си е мислил че има тумор в мозъка.Наистина е ужасяващо.Страх ме е за него,срам ме е от неговите идиотщини,които демонстрират, съзнателно или не, безхаберие и безразличие.Какво като е мъжът в къщи,ще се преумори сякаш ако си изхвърли обелките от белените плодове и зеленчуци!Направо не го разбирам.Върши ги едни мърляви неща,с постоянните си тревоги дали няма еди-коя си болест травмира майка ми и мен.Най-вече майка ми се натоварва психически.Тъжна констатация,но в момента баща ми е човек без хигиенни навици.Не се и къпе,ляга да спи както му скимне,ходи облечен както и да е,въобще му е сякаш все тая как изглежда.В критическата е,обаче това основание ли е да ходи като клошар?Едва сега си давам сметка колко обременен психически човек е той.Да добавя и за болезнената му привързаност към майка му,ами че той не смееше да шукне срещу нея,дори и като вижда,че не е права.До някое време живеехме с родителите ми при нея,да не обсъждам,че и тя самата си беше непоносима на моменти.Разбрах толкова потресаващи неща,включително че баба ми и баща ми излизали на разходка и оставяли майка ми сама вкъщи с бебето.
Именно от очевидната болезнана привързаност към майка му баща ми отчасти се срина.за него думата й беше закон,а тя като се разболя, толкова нетърпимо се държеше,обвиняваше ни ,че не правим нищо,за да я спасим,и т.н.освен това упражняваше емоционално изнудване върху баща ми и сега той е още по-зле.
сигурно изглежда объркано,но истината е,че тоя човек е една развалина,която като по чудо се държи още.обаче ми писна от глупостите му,от това,че не признава,че греши.какво като ми е баща,това означава ли да го търпя безусловно?мразя хора,които си мислят,че като са възрастни,това им дава право да си правят каквото искат.Егати и мъжа!Типично мамино синче.Тоя култ към майката е нездравословен.
сигурно някой ден наистина той ще откачи.обаче да не си мисли,че сто процента с майка ми ще го носим на гърба си!
|
Баща ми е на път да изперка
