Разликата е в отношението, както сама си казала. По едно стечение на обстоятелствата, след като мама почина преди 10 години, сега си имам "мащеха". В кавички е, защото е един от най-прекрасните хора, които познавам и е направила страшно много за мен. Не се притеснявам да й казвам "мамо". В интерес на истината само на моменти усещам липсата на истинската ми майка, може би защото я изгубих едва 6 годишна, а може би защото, сегашната съпруга на татко е прекрасен човек, както съм писала по-горе.
Какво може да направи детето-ами нищо. Поне според мен. Въпроса е, възрастните да знаят как да постъпя и "мащехата" да не е мащеха в онзи лошия смисъл на думата.