Къпането на мъжете става така:
Майките и бабите ги къпят до 5-6 години, после застъпват бащите. Когато шума от караница стане по-силен отколкото шума от течаща вода, бащите излизат побеснели и казват "Баста! повече няма да къпя това животно!". След това пак майките са на ход, но без да ги пускат да влизат, тоест с викове отпред дават насоки и както казва Пиркс ги връщат за докъпване след преглед. Бащите оказват съпорт с някое перване зад врата, но към 14-15 година на отрока ги хваща мъжката солидарност и дезертират и от това свое задължение.
Но споко, изгрява слънце. Некъпещият се тийнейджър се влюбва. Тогава осъзнава за какво служат душ-гелове, балсами и други екстри на банята. Тогава вече се къпе редовно, изсипвайки целия шампоан или течен сапун върху си, защото го мързи да се маже със сапун и да го измива. В периода между две влюбвания къпането е средна хубост, по-рядко и без такова пилеене на препарати.