|
|
| Тема |
 За баба ми |
|
| Автор | *** (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 11.11.07 19:05 |
|
|
|
ДА, не ми беше майка, но я чувствах като такава. Като родител, приятелка, съветник. Като мое отражение, не по-скоро аз като нейно. Може би единствения човек, който ме е приемал безусловно, с всичките особености на характера ми. И човекът, повлиял най-много на развитието ми като личност и като професионалист.
Откакто я няма, осиротях. Няма заместител. Много ми липсва, но я усещам отново до мен в най-трудните моменти...
Не винаги родителите са духовните водачи в живота на човек. За мен такава беше моята баба...
| |
| |
| 
|
|
