Дай няколко думи и за него. Вероятно е зрял човек, все пак, за родители в старческа възраст...
С него вероятно поне можеш да поговориш - той сигурно ще те разбере, ако не и сам да изпада в подобни на твоите ситуации. Обединете сили и действайте с взаимна подкрепа.
....
Отделно, бих те посъветвала да приемеш нещата с по-малко чувства. Нека отношението и поведението ти към родителите си почива на прозрението, че НЕ МОЖЕШ ДА ГИ ПРОМЕНИШ, а с времето нещата може и да се влошат.Следователно, абсолютно безсмислено е да си хабиш нервите!
Може да се опиташ да бъдеш по-неотстъпчива и да не преживяваш толкова емоционално упреците им. Просто не им даваш обяснения/оправдания в подробности. Представаш им позицията си и толкова.
Друг вариант, ако въпросите основно опират до пари за това и онова, да поемеш задължението да плащаш директно, за каквото трябва, а не да им оставяш пари. (С времето неспособностите на възрастните хора стават все по-големи.) Сещам се, може да опиташ да им намериш някакво разнообразие с поддържане на контакти с груги хора на тяхната възраст. Да си се оплакват и споделят взаимно. Така центъра на интереса им ще се измести от теб към трети лица, на тяхната възраст и акъл.
Старческото недоволство от децата е нещо много характерно, особено за хора цял живот живели с максимата "Отгледай дете, да има кой да те гледа на старини." Въпросът не е в самото гледане, а от постоянно растящото им недоволство от това как ги гледаш и как все нещо не им стига в това гледане - те просто не могат да приемат, че проблемите им не идват от начина на гледане и внимание, а от старостта - прогресираща немощ във всяка сфера.

Гледай по-реално и си пести нервите!
Успех!