|
|
| Тема |
 Иска ми се да Крещя! |
|
| Автор | Tъpcя Aнreлcka Пoдkpeпa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 16.09.07 01:00 |
|
|
|
Иска ми се да крещя заради моите родители. Никога не сме се разбирали особено, но с възрастта става по-зле и по-зле.
Те говорят неща, които са напълно измислени (да речем, че не съм дала някакви пари, които аз добре помня, че съм дала), при това с абсолютна убеденост и дори украса от разни (нелогични и невъзможни) подробности. Не става дума за опит за измама, а за някаква абсурдна психологическа защита във вид на нагаждане на реалността така, както на тях им се иска да бъде. Фактите, доказателствата и спомените на други хора за тях не променят нищо. Те искрено вярват в това, което са си решили, дори когато не е възможно да не знаят, че не е истина. Те не могат да приемат за възможно, че могат да не са прави, че могат да сбъркат, че може да са им дала пари за нещо, пък те да са ги похарчили за друго. Собствената им убеденост не им стига, но те говорят така изкривено и пред брат ми, с което сами се изтъкват, а мен представят като вечно заблуждаваща се и нищо не помнеща. Сигурно трябва да съм по-снизходителна, та те са стари и болни, но все пак понякога ми се иска да крещя!!!
Просто искам да си излея мъката и да питам откъде черпите вие безкраен резерв от любов и сили за справяне с подобни ситуации.
Ще обърна внимание на всички съвети.
| |
| |
| 
|
|
