|
:))))))))))))
То и тук в БГ, се опитаха да сложат на сина ми такава диагноза и джипито да ме праща по психолози и психиатри, и намене ми предлагаха някакви хапчета, но слава богу, намерихме начин ние да овладеем "палавостта" вкъщи, за да ни оставят намира.
Мънечкия беше започнал да става агресивен, освен че беше много палав.
И си поговорихме с такто му какво да правим и решихме той да започне да се бори на игра с него, за да си изразходва енергията.
Просто моето наблюдение беше че детето наистина невротизира и започва да чупи.. и да се тръшка, да нервничи за всичко и т.н. Включително и почна да заеква по едно време. По една много проста причина, за която не знам в немския имат ли си изобщо дума:От "съклет".
Детенце просто не знаеше как да си канализира многото енергия и какво да я прави изобщо и тя сякаш го "газираше" отвътре и се съклетясваше.
Това с "боренето" много помогна. Може би и заради близкия телесен контакт с таткото и смеха и емоциите които влагаше да победи, но като се умораваше така и физически и емоционално се разтоварваше, и само започна да редува буйни и тихи игри и нещата постепенно си дойдоха по местата. Особено като детенце усети че така се разтоварва, и само си търсеше тази игра
"Аде бои тати" "Аде тати, бои тееебее"
Бореха се по 1-2-3 часа, като се върне таткото от работа. Толкова се смееха, но и таткото беше напълно капнал след това.
Порасна и затворено и емоционално дете, в смисъл: ооох как да го обясня- хем е общителен хем е затворен, може би това на което му викат "тиха вода но дълбока". И с възрастта и като започна много неща да разбира тази много енергия вече се изразходва не толкова във физическа, колкото в психическа активност. Някак много енергия влага в това как изживява нещата, опитва се да ги разбира в дълбочина. Госпожите в градината , както си го знаят че е малко опак, така му се чудят на мъдрата и хуманната не за възрастта му реакция накой път. И някак (май попаднах намислещи госпожи) си извоюва и тяхното уважение. Просто занеха че с него с лошо не става, а и за какво му е след като с обяснение става, а инече отпора е катастрофален... и детенце при никакви обстоятелства не приема просто да изпълнява сляпо.
Та си мислех, че (извинете за сравнението, просто не се сещам по-подходящо)
че както мощните коли харчат по много и силен бензин и затова са им предвидени и по-мощен акумелатор и по-голям резервоар, може би така и на децата с по-голям някакъв капацитет им е предвиден по мощен поток от енергия) но като всяко по-мощно нещо - тази енергия хем е по-трудна за овладяване, хем ако се изпусне от контрол се вижда от 100км и хем единствения начин детето да се научи наистина да я ползва и овладее е много пъти да бъде изпуската от контрол. кнещо като да си започнал да се учиш да яздиш, но не стига че още никак не можеш, а са ти дали от първия път най-буйния кон. И ако родтелите са "кротки" те хем никога не са се сблъсквали с проблема да овладеят силата в себе си- напротив все са страдали от хроничен недостиг и на такава сила и на характер. И изобщо немогат да усетят какъв е проблема и не могат да му помогнат на детето.
Не съм лекар, това си е моята гледна точка, и начина който проработи при нас, защото си давах сметка е ако ние не овладеем положението детето ми ще се превърне вместо в наистина силен мъж с много силни характер и воля - в набедената и изкривена черна обца, което ще го озлоби.
Ще ви дам само един пример от живота на детенце. Може и аз да не съм точно конвенционалната майка, но интуитивно усетих, и допуснах и приех че малкото ми синче просто има по-силен характер от всички дори възрастни които познавам и че един ден може би ще се гордея с него, колкото и да ми е трудно сега, ако го науча да влага тази енергия и сила на характера за отстояване на стойностни неща:
Та случката е следната: той беше на 2г без малко или две и малко не помня вече. И имаше един магазин, покрай който минавахме всеки ден и той си беше харесал един меч. Накрая му го купих, но той реши че щом съм купила едно нещо сега е момента да се тръшка пред всеки магазин и да иска нещо.
Аз му казах , знам колко харесваш този меч и че отдавна го искаш, ако не престанеш ще ти го взема!!!
Детенце се ококори в мене и май му прещрака нещо в малкото мозъче и както се насилваше да реве без сълзи, млъкна и както ме гледаше ,очичките му се налзиха и бавно и демонстративно хвърли новия си меч в краката ми и тръгна напред към къщи.
Направо онемях. Може да си е мойто гардже, и да съм пристрастна, но според мене това е реакция на голям и горд човек, който е готов да се откаже от най-харесваното но не и да остави да го изнудват с него. И действително след това запази тази млиния на поведение, и с отнемане просто не ставаше при него...
Само с добро и с обясняване какво е добро стават нещата при нас. тоест акто с голям човееек....
Детенце си извоюва уважението ми още на 3г и когато се отнасяш с него с уважение, като с личност, а не като използваш методите с които се дресира куче с награди и наказания - нещата тръгнаха нормално.
От опита с моя син стигнах до извода че над 50 % от така наричаното възпитание, не е в полза на детето и с цел то да се развива, а с цел да напрви детето удобно за родителите и за гледане с минимални усилия...
И каква е тая висша добродетел "слушай".... ами това ли е най-важното на което трябва да ги научим? И защо им повтяраме по 100 пъти на ден "слушай"ден, вместо - "бъди добър, и прави добро", например, ааа!?!
леле ужасно дълг пост стана извинявайте, просно съм бясна на това обществно което се стреми да произвежда овце и направо премазва именно тези от които може да стане нещо повече.. то затова в БГ и изобщо в съвремения свет вече няма никой кото понемалко да прилича на герой, героите останаха в\миналото.
Представете си един Ботев и един Левски, ако живееха като съвременни деца как щяха да ги дрогират и смачкат и вкарат в калъпа в днешно време- никога нямаше да станат това, заради което учим за тях по история и тавя заради което санаши национални герои. Защото за такива дела се изисква да си станал и малко по-различна личност, която определено е била и тогава крайно неудобна на властниците, заради собствениа и различния мироглед.
Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!
|
Re: Хиперактивност [re: Maka_]
