Определено смятам, че има. И не говоря само за жестокост съм животните, например: говоря за нещо много по-страшно - жестокост към себеподобните. В момента, в който попаднат на свой връстник, който е с нещо по-различен от тях, който има, да речем, физически недъг, много от тях решават, че са ДЛЪЖНИ да го тормозят и унижават. По всякакъв начин. Казвам го от опит. Имам много сериозен вроден проблем със зрението, който навремето доста си личеше. Това даваше повод на съучениците ми да ме тормозят по всички възможни начини, и да ми насаждат внушението, че аз съм второ качество човек, който не заслужава да им диша въздуха. И това продължи до последния клас на гимназията. В университета, слава Богу, "попаднах на хора" и успях да преодолея чувството си за малоценност. Имам хубава работа, постигнах повече отколкото някои от онези, които ми се подиграваха. Само че спомените останаха. Не смятам, че жестокостта при децата е изчезнала, напротив, дори като че ли има повече материал, който да я подхранва...

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...