|
Здравейте! Обръщам се с молба за помощ и съвет и ще съм много благодарна на всеки, който откликне.. проблемът е следният. Дъщеря ми е на 5 години, скоро ще стане на 6. от малка е малко по-различна, малко по-особен характерр, като си науми нещо е мнго трудно да я разубедиш. С непознати привиква трудно, не е от тези импулсивни деца, които търчат навсякъде. Много е наблюдателна, обича да рисува много, доста разсъждава, ужасно е честолюбива и не понася някой да й се присмива, когато познава децата лудува, говори много, пее. Лошото е, че още като беше съвсем мъничка, на около 3-4 трудно играеше с други деца навън. Ако има друго дете на пързалката, искаше да се махнем. Излизахме всеки ден с една майка и детето й , но така и не играха пълноценно. Пуснах я на ясла, свикна доста трудно, разболя се сериозно и я спрях за известно време. После се преместихме от Пловдив в София и тръгна направо на градина. Говорих с педагожката в яслата, тя каза, че и сина й бил такъв, че няма проблем, характер и така..В София обаче - същото...Госпожата казва, че не играе, обикновено стои до нея и е някак пасивна. Казвах им да я поощряват някак, все нещо има като начин, да става, да участва, но ми казаха, че не се получавало, че може би било период, че ще го израсте, ще мине...В същото време тя с познати деца играе активно, весела е, всичко е наред, но с непознати и особенио в институции се затваря съвсем. ДРуго, което си мисля, като причина е, че в София живяхме доста затворено и излизахме много по-малко , отколкото в Пловдив. След две години в София, подготвихме нещата за чужбина и в момента живеем в канада, от около 3 месеца и повече. Ситуацията в училище/предучилищна/ е същата. Учителките казват, че не участва в игрите, ако някой не я хване за ръка и не я заведе, не отива сама да играе. не се защитава, ако някой я закача, сякаш се вцепенява, не знам...Ужасно съм притеснена! най-лошото е, че не пие вода и не ходи до тоалетна, докато е там. В началото беше само за по няколко часа, но вече я оставяме повече и това е голям проблем. Имахме среща с учителките, с психолог и преводач и тогава психоложката каза, че може би това е социална фобия, но че тя не можа да поставя диагнози категорично и че е добре да се обърнем към някаква клиника за деца тук. Говорихме какво може да се направи и за водата и за сближаване с децата също. не знам какви ще са резултатите, но много се притеснявам. Вече е топло и днес като ми каза, че не е пила цял ден вода, не знам какво ми стана. Слагам и шише, учителката й напомня, ама ако не й каже, май не пие...Объркана съм и се чувствам безпомощна. Искам да й помогна и не знам как да го направя. нещата много се объркаха и с преместването ни тук, защото вече не знам кое откъде идва...Но поне тук ми харесва това, че обръщат сериозно внимание на проблемите. СЕга излизаме с едно българско семейство и с детето си играят добре, защото вече свикнаха, но в началото винаги има един момент, в който е доста резервирана. Това, коетпо ще правим сега с учителката е да осигурим контакти с децата от училище у нас, да се сближи с тях повече, а също и когато мога ходя в училище следобед, докато са в парка. Но все още всичко е само в началото...Това, което много ме притеснява че, че предстои нова промяна за лятото. Когато училищата са затворени, децата са на други места тук - детски лагери, пак като училище, но само си играят, пак ги взимаш по същото време...и ритъма е сходен. Следващата учебна година ще бъде в клас само с емигранти, което мисля, че ще е по-добре за нея, но пак ще е ново. Вече не знам какво да мисля. Ако някой е имал сходен проблем,..не може да си представи колко ще ми помогне с някакво виждане по въпроса...
|
Социална фобия
