Много е неприятно и болезнено, знам това.
Имахме проблеми със сина заради игрите по клубовете, но това мина. Не че не си купува нещо от рестото извън поръчката или пък го отчита до стотинка, но не бърка и не взима без разрешение. Тук-там намерени паднали стотинки, то се знае, са на който си ги намери.

Дъщеря ми и още две деца - момиченце и момченце ги хванаха в една книжарница преди две години да крадат тефтерче. Значи момъка свива тефтерчето, а двете кокони покриват. Книжаря ги хванал за ръчичките и ги завел в училище. Стана дандания, скандал. Говорих с цялото ръководство по йерархията, всички бяхме на мнение че като единичен случай трябва да се изобличи , но да не се задълбава с тежки наказания.
Като се прибрах от тежките разговори в училище, тя си беше легнала по-рано и не се обърна. Питах я, как се нарича човек, който взима неща без разрешение. Отговори "Крадец" и се разплака много горчиво.
От две години "бандата" няма никакви подобни провинения, и досеа и на трите деца им държи влага цялата тая история, воденето за ръчички в училище от възмутения книжар, срещите с директора, срама, шума и прочие.
Тя също е на 12 сега.
Та мисълта ми е, трябва да се реагира, остро, шумно, да се накаже, изобличи, да изпита срам. Няма нещо друго което да я държи далеч от чуждото.

На мен последеният ми опит да крада беше в първи или втори клас клас.
Покрадвах стотинки от съквартирантите / тогава живеехме на квартира цялото семейство/, после съквартирантите си скриха парите и бърках на мама в чантата. Всичко това се разбра и баща ми, тогава подполковник, крещя "Крадееец!!!!" с оня тон и интонация с който се взима акъла на новобранците. Глътнах си езика от страх и ужас, и по тоя "хард" начин ми изби всякакви мисли за крадене и присвояване до живот.