Заселихме се извън София, в едно шопско село, където тя не се чувстваше добре в училище. Повечето деца бяха твърде безцеремонни и груби и тя общуваше предимно с по-малки дечица от нея. Може би от там започна всичко. Мисля, че съучениците и просто я притесняваха. Освен това не е дете, което се налага в спор, състезание и т.н. Емоционална е, но някак си всичко остава в нея. Общуването и с връстници за нея е много важно на тази възраст, но не се получава в новото училище. Това е основният проблем. Не училището само по себе си, а че там е "невидима" за другите, както тя се изразява. Това, че отива там само зада учи, а не общува с никого за нея е тежко и е демотивира и от ученето. Няма проблеми или конфликти с децата или учителите. Просто е плаха , необщителна и без самочувствие, вероятно и поради предишното си училище. Интересно, че учителите в старото и училище също някак си я пренебрегваха. На изпитите тя изкара най висок бал от всички свои съученици и набедени отличници, въпреки многото петици, които и бяха оставили "просто ей така". Така в известна степен се реабилитира в собствените си очи, но и в новото училище и е трудно да се себеизяви, въпреки че има потенциал. Въпрос на характер, възпитание (тук вината е моя, че много съм я опекунствала, изглежда). Тя просто не дава възможност на децата да я опознаят, не прави никога първата крачка в запознанство и си е отредила пасивна роля в общуването. Това е моя гледна точка. Какво излъчва, обаче, за да е "невидима" за околните, не зная. В къщи всичко е наред, разговаряме за всичко мисля, но аз не мога да и помогна. Все ми се струва, че външен човек, добър психолог, би я окуражил и помогнал да преодолее страха си от общуването, от това да не и се присмеят, може би. Не знам какво става дълбоко в душичката и и наистина се чувствам безсилна. И ми тежи, като честичко повтаря, че е аутсайдерът на класа. Опитвам се да и обясня, че всичките и страхове, притеснения и пр. е нещо, което съществува само в главата и и създава малко или много нейната реалност на самота, че ако си създаде по позитивна представа за себе си нещата ще се променят и другите ще я виждат такава, каквато самата тя се вижда, но... не се получава. Знам, че фитнесът не е спорт, но мисля, че мисълта че прави нещо за себе си ще и повлияе положително. Освен това има алергичен ринит и не е много за динамични и аеробични спортове.