Твърдото ти решение да говорите само на български ме замисли още като тръгна темата ти тук ... от една страна, и от друга ... гледането на децата "по калъп" или както си го казала там.

Речникът му се обогатява/разширява, както и познанията му за света наоколо ... който е английски май.

При нас детската градина е едва от 3.5 годинки,
голямото ми дете беше над 5 когато тръгна на градина тук, но на български си беше бъбрица от бебе.
Оставаше ми само да следя да не меша двата езика, да държа на изцяло българско или изцяло немско, изречение или словосъчетание.
Госпожицата завърши преди година гимназия с немски, английски, италиански, испански, латински ... българският и език не се е влошавал, по някое време дори прописа на него, ама то е друга история.

Малкият така и не можа да научи докато беше малък някой от двата езика.
Приказвах си на вятъра когато държах да произнася ясно думи, да ги съчетава правилно и т.н. ... не защото той не е искал, а защото у дома само го чакаха да ръсне някой бисер и да започнат да папагалничат след него.
В детската градина проговори на местния диалект.
В първи клас, през първите седмици, успя да стигне до Директорката и да и каже: Аз съм тиролец! На мен не ми е нужен немски. Аз би трябвало да уча български, защото е майчиният ми език.
Така криво ляво изкара началното училище ... под съответния възторг на учителстващото тяло.
Вече в основното със смяната на учителите и влизането на английския в учебния план ... се оправят лека полека и първите му два.

Премислете го това ваше решение(да говорите само на български).
Все от някого ще е хубаво да научи (или получи) и връзките между двата езика.
Сливиците може би са за наблюдение.