Много благодаря за споделеното и съветите!

Интересно ми е как проведохте разговорите. Аз поговорих с нея, разбира се без да я обвинявам директно, защото нямам и доказателства, но тя не си призна(естествено?). Каза, че от предишния случай не следва, че сега е тя (и аз не можах да го оборя, освен с приказката за лъжливото овчарче), и че комплекта си го е купила, като спестява от джобните. Това мога да го оспоря като се направя на инспектор Дюдю, но не знам има ли смисъл. Предложих й ако има останали пари неизхарчени да ги върне, пак отрече. Ако беше по-малка бих настъпила по-твърдо в разследването, но сега не смея.
Сигурно компанията й влияе, подозирам, а тя е много затворена от малка, не споделя, и всичко, добри и лоши преживявания крие в себе си.

За д-р Спок сте прав - вече я поизоставих, защото децата пораснаха, но ще си я отворя пак. И за времето, което прекарваме с тях сте прав - някакви си часове се събират. А и в допълнение баща си почти не го виждат - командировки дълги, работа до късно и в почивните дни, явно мен ме имат като даденост. Пък и нали аз ги контролирам за всичко, сигурно съм им доста досадна. Почивните дни понякога излизаме заедно, и по планини ходим, но явно не им е достатъчно.
За психолог, ще се намери, дано тя се отпусне, не знам пред чужд човек как ще е, ще опитаме.

Ох, старите хора са си казали - малки деца, малки ядове, големи деца - и ядовете големи! Още веднъж благодаря!