"Силовите" методи временно могат да ни помогнат само на нас, родителите, със самозаблудата, че нещата са под контрол... и така, докато си успоким нервите... Ако помислим на спокойствие, ще стигнем до извода на милиони други родители: най-добрата мотивация се постига с поощрение, а не с изисквания и ултиматуми... Сега, съществено значение има и личния пример на родителите, докато децата са по-малки и ненавлезнали в пубертета. Не може децата да не са ме виждали с книга в ръка и аз да очаквам, че те ще пипнат книга... Децата ми първо "срещнаха" книжките, а след това се "запознаха" с комп... Сега, и двамата (8-ми и 9-ти клас), стоят всеки ден в мрежата... Аз се радвам, че общуват с други деца, развиват си езиковите умения... Не, не са забравили да играят. Единият сега си пада паркурец и фриирънър (от мрежата разбра за това занимание, там намери и приятелчета, с които тренират в зала всяка събота/неделя). Там пак, в мрежата, разбра за хек, BMX, skaters... въобще много си променя интересите, но нали такава му е възрастта, търси самоличност... Другият си пада баскетболист и брейкист (от мрежата си "взима" уроци). Напоследък най-редовно след училище играе с по-големите съученици джаги и билярд. Пак в мрежата гледа разни трикове и мастери в билярда... Същият ми син чете най-вече фентъзи (проблемът ми е, че пренебрегва уроците си понякога заради някоя и друга нощ будуване в четене), опитва се да пише и да публикува фентъзи по разни форуми със съмишленици, на които много повече вярва на крититките и похвалите им, отколкото на мен... Обаче преди това имаше две-три години, в които редовно си подбираше и четеше разни периодични издания на списания и фентъзи поредици...аз само добавях към джобните за финансиране на целта... Друго - водих ги, като по-малки най-редовно на книжни панаири и изложби, по книжарници... "Запали" се само по-големият син по четенето ...После той сам и с компания приятели (слава Богу, че учи в подобна среда) си избираше какво и къде... Другият ми син, "нечетящото" дете, така ме очуди преди 2-3 години, когато на една изложба си извади от джобните и си купи няколко на Пратчет... а аз не мога точно този автор въобще да го възприема И затова не коментирам. И оттогава е най-верен фен... е, не знам до кога...
|