Как се справят децата ви в училище?
Деца още нямам, затова ще споделям личния си опит от училище и от унито (в момента) - при мен мотивацията е ключов фактор - ако съм мотивиран - справям се добре, колкото и да е трудно (гимназията и сегашния ми вуз) и обратно ако мотивацията ми е ниска - резултатите ми са лоши (прогимназиялния ми успех и провала в първия ми вуз - и двете избрани от родителското тяло)
Смятате ли, че са мотивирани да учат?
Мотивацията е нещо трудно за описване. Аз не мога да дефинирам причините да искам да уча, но мога да кажа че в прогимназията бях тотално демотивиран продължа в училището в което бях и направих всичко възможно да отида в училището което искам със специалноста която искам. (Прогимназията ми бе избрана от родителското тяло). Гимназията си я избрах сам и се справих добре (след средата на девети клас нашите спряха да разпитват за оценки и отсъствия). След гимназията дойде кандидат-студентската кампания - приеха навсякъде където кандидатствах, родителите ми оказаха натиск при избора на ВУЗ и се записах там където те казаха, а не там където исках - голяма грешка и пълен мой провал. Повторно кандидатстване - подобни резултати - този път не допуснах намеса, въпреки няколкото разправии, съмнения и коментари от страна на нашите. Засега вървя добре в сегашния си вуз (не мисля, че е по-лесен от предишния, разликата е, че изборът е мой и да го завърша успешно и да се реализирам с дипломата която съм получил там засилва вярата ми в мен самия и в моите способности. И обратното - ако се проваля в начинанието което сам съм си избрал, провалът си е мой и само мой - няма да го допусна. В гимназията беше същото - след като аз съм избрал с какво да се заема, не мога да считам никой друг отговорен за успеха или провала - следователно единстеното което ми остава е да си свърша съвестно работата :)
Какво мислите за "пълните отличници"? Възможно ли е едно дете с определени интереси да е пълен отличник, но не само на хартия?!
Напълно възможно, но не много вероятно. Децата с профилирани интереси обикновено се съсредоточават върху дисциплината (и свързаните с нея такива) която ги интересува. Децата с разностранни интереси също са склонни да пращат някои предмети в девета глуха, особено ако учителят е калпав (в прогимназията намразих литературата заради злобна и НЕГРАМОТНА (не се шегувам) литераторка) или програмта неадекватна (как се изучава смислено гимназиална математика за два часа седмично или физика - за един час?) В моя случай литературата си я наваксах в гимназията (отлични преподаватели) а математиката - две години след като завърших и реших че искам да кандидатствам техническа специалност (благодаря на нашите че ми финансираха 4 месеца частни уроци :) )
Изобщо, как постъпвате, когато чуете от детето си:" Това няма да ми трябва, защо трябва да го уча?"? - Май няма начин да бъде убедено че може да му потрябва. Аз в 12-ти клас бях убеден че математиката е безполезна за мен наука и че никога няма да ми трябва. Колко си чупих после главата с 4-ките по математика и физика... Когато реших да сменя ВУЗ-а си и да кандидатствам наново в друг две години по-късно (заради пълното различие в специалностите не можех да се прехвърля) с 5 на изпита имах бал колкото някой с 3 на изпита и 6 по математика и физика от диплома. Сега съм студент в технически ВУЗ и математиката ми трябва всеки ден. Но ако преди 4 години някой ми беше казал, че ще е така - нямаше да му повярвам. Научих си урока - вече няма да отписвам науки като "безполезни", но този урок май се научава само от личен опит.

Редактирано от WARGREYMON на 02.03.07 21:59.