Напълно подкрепям мнението на музикант. Като бях в детската градина учителката по пеене само навиваше майка ми да кандидатствам в музикалното училище: "Много добре пее, много е музикална". Баща ми наложи вето, като каза, че музикант къща не храни. После тръгнах на балет. Учителката ни изпращаше след всеки урок до вкъщи, за да навива майка ми да кандидатствам в хореографското училище: "Много е талантлива, ще стане балерина". Тук вече и аз се дръпнах, но все пак щяха да ме запокитят на изпитите, ако трезвата мисъл на баща ми не се беше намесила.
В резултат завърших елитна езикова гимназия, говоря свободно 2 езика (и по малко още 2), завърших реномирана специалност в университет. Оттук вече само от моята амбициозност зависи накъде ще се развивам занапред и колко ще напредна в кариерата. Но съм спокойна, че работя с мозъка си и никаква травма на ръка, крак, гръб или кръст не може да ме изпрати в пенсия на 30 години или на опашката за безработни. Спокойна съм, че няма да свърша като учителка по музика с мизерна заплата в някое начално училище или като преподавателка по балет на други деца, които са в залата само заради здравите и нездрави амбиции на майките си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите