Аз съм на ...много години. Като малка свирех на пияно. До ден днешен си спомням учителката която имаше голям, златен пръстен и ме почукваше по главата като засвиря минор вместо мажор, или изсвиря стакато вместо легато. Ходех и на солфеж...само ходех.До момента, в който баща ми ме видя как се пързалям в снега с партитурите и.......до тук. А казваха, че имам талант. Днес съм благодарна за това, че сама избрах професията си без да ме насилват.Да свиря когато ми е тъжно, но за себе си.Колко известни цигулари познаваш? Изброй ги? Колко деца всяка година бълва музикалното училище?Имаш ли връзки в тази сфера?Колко хора днес ходят на концерт?Каква е заплатата на цигулар в операта.А колко музиканти свирят в подлезите. Ще обречеш ли детето си на 8-часово свирене всеки ден? Аз твърдо бих казала НЕ! Ако има талант и с уроци ще успее и един ден ще кандидатства в Музикалната академия, но тогава ще е НЕГОВ ИЗБОР!!!!!!И ...само този талант ли притежава твоето слънчице.Има една известна фраза: Не е важно да дадеш на жадние шепа вода, по-добре му посочи извора, той сам да пие колкото идска!Успех