|
Тема |
Re: ПАРИЧКИ ЗА ПЪРВОКЛАСНИК [re: мими] |
|
Автор |
Dino (притеснителна) |
|
Публикувано | 15.11.06 23:49 |
|
|
ДА! Въпроса за парите е сложно нещо. Сложно, защото децата ни са различни и имат различни ценности.
Та аз ги имам двама. С малка разлика. Досега давах и на двамата по равно (ясно е защо). Единия - купува си нещо за ядене, чай или нищо. Оставя ги за следващия ден. Но е имало случай да ме пита колко са моите джобни и ако разбере, че нямам достатъчно споде неговите представи, ми отстъпва своите.
Другия - преследва ме неотклонно, докато не ги получи и в момента на получаването вече ги е похарчил. Нито го интересува има ли за всички парички колкото са неговите, нито кой какво ще прави. След това (като ги похарчи) ако може да изкрънка още нещо, добре дошло.
Разбирате ли? Той ги иска не защото му се иска нещо, а защото му харесва акта на похарчването, на плащането. След като е купил "нещото", повъртял го е малко в ръцете си, може да го зареже и да не му обръща внимание с часове.
Сега и двамата се трудят в къщи (свършват някаква работа с цел да ме изненадат и да им благодаря материализирано) и единия ги записва в лист като приходи и ги събира, а другия тича на магазинчето да ги ликвидира колкото се може по-бързо.
Така и с джобните. Децата са различни. Едното може да не се впечатлява от наличността на другите и да не страда от това, че то няма, докато има деца, които се впечатляват и истински страдат. Готови са да захвърлят вкусния домашен садвич и да си купят друг - постен и на нищо неприличащ от лавката.
Ако детето не страда, не му давай. Ако обаче преживява кофти липсата на парични, давай му по малко.
Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!
|
| |
|
|
|