|
|
|
|
|
Работя. В най-добрия случай съм си у дома след пазаруване към 18:45.
В най-добрия случай вечеряме към 20:00. Към 21:00 9-годишната ми дъщеря е толкова скапана, че нямаме възможност за нищо повече, освен да си кажем най-належащите неща. Целуваме се за лека нощ, а на мен ми се струва крайно недостатъчно. Слушам други майки как проверяват домашни, помагат с ученето, а аз едвам смогвам с елеменарни неща - добра храна, чисти дрехи и дом (да не споменавам, че нямам никакво време за себе си). Шегичките и закачките по време на пърженето на кюфтета например, дали се броят за "обръщам внимание"?
Опасявам се, че някъде в тая лудница ще изгубя детето си. От друга страна, виждам, че тя расте много оправна, но се безпокоя за връзката ни.
Ще съм благодарна, ако чуя други мнения и/или съвети.
Лично не значи непременно важно.
| |
| |
| 
|
|
Имате ли време за децата си?
