Ох, не знам дали тези деца не са някакси надникнали отвъд...не се притеснявай..виждам,че и други преди мен да са се постарали да те успокоят.Разбирам ги децата:много малко учители са в състояние да ги завладят със знания, да ги мотивират, да ги накарат да се "отворя' за знание.Аз преживях същите вълнения- в 5ти клас си подправи бележника,заради една 4-ка по математика(при общ успех 5.70), в шести плачеше с едри сълзи :"Мързи ме, мамо, разбираш ли ме, мързи ме".(не искаше да пише домашни по английски). В 7-ми кл.ни изуми с откровението си:"Какво му е лошо на чорбаджи Нено-гледа детето си и жена си?!!Ама ако да го напиша, ще ми пишат 2-ка. Резултатите му на кандидатсването не бяха блястящи - 3.750 и 4, 300, но го записахме в желаната от него гимназия и за сега се справя супер успешно(не спираме да го хвалим, защото има по-голяма сестра, която е била единица пример за успех и той малко вехнеше в нейната сянка).
Вярвам, че и твоят син ще узрее по собствен начин и ще преодолее тази апатия.Само че не знам кой ще му помогне.За съжаление понякога родителите не успяваме да мотивираме децата си, а също и учителите.

Нека е здрав. И както казва една моя близка приятелка:не може нашите деца с такива родители, да не успеят!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите