руска литература, която беше перната в главата и плесната в устата. Та тази същата с риск да обърне житието на всеки руски класик, в часовете ни пускаше фитили от сексуален характер за тях. Не час по литература, а жив клюкарник. Кой бил с дойката си, кой с Маря Ивановна, кой с пудела на Маря Ивановна, ...страшни пикантерии от които всеки благочестив мужик би се изчервил от срам под брадата.
Както и да е де.
Та си мисля, че учителите с надеждата, че ученическото войнство ще проявят брутален интерес към литературата, която преподават, се нахвърлят като кучета на салам върху слухове, хипотези, клюкини и всякаква шокираща информация за който и да е класик. От една страна умел ход, но от друга е нож с две остриета, защото както се вижда това отблъсква децата.
Препратките за гейството на Шекспир не са от вчера, а от 1609 г., когато излизат от печат сонети му. Английското общество е потресено и при второто издание през 1640 г. се налага морален редактор да замени мъжкият род на някои обръщения в женски. Някои от сонетите са посветени на жени, други на мъже (но всички са за любов), като сонет № 41 (първото издание) си е откровено гейски - мъж се обяснява на мъж в любов, че и му се и сърди, че този дето е обичан, обичал друга- любовен триъгълник с два мъжки катета. Първите сонети са писани в предхамлетовския му период и най-вероятно са така наречените поръчкови творби. Тоест човека си е изкарвал хляба като е писал любовни стихотворения за разни не толкова талантливи богаташи от двата пола, които в любовните си писма са пускали някой друг стих за помпозност и шик. За отбелязване е, че този период от развитието на човечеството се характеризира с факта, че е на мода платоническата любов- само стихове, пламтежи, копнежи и никакви плътски наслади и удоволствия. Петрарка пуска тази платонична муха за Лаура из Европа и в светските салони става много модно да трепетликаш любовно по някой без той да подозира. Даже е много куул да пишеш стихове и писма до образа и да не ги пращаш. Не вярвам Шекспир да е избягал от тази ренесансова мания.
И все пак факт е, че той е бил женен за Ан Хатауей, имал е деца от нея.
Факт е, че никому неизвестните учителки по литература ще си останат никому неизвестни учителки по литература, а Шекспир си е Шекспир, вече почти 400 години. И не е важно дали е гей, би-, или хетеро-, важното е какво е оставил след себе си. Кажи на тинейджъра да се стегне и да прочете освен "Хамлет" и "Ромео и Жулиета".