|
|
| Тема |
 Тревожа се |
|
| Автор | Пeнka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.09.06 01:18 |
|
|
|
за сина ми, който живее при моите родители в България. Остават му 3години още до завършване на средното образование и не иска и да чуе да идва да живее при мен.
Не искам да му обърквам живота, затова го помолих да избира къде да учи и при кого да остане да живее. До тук добре.
Всеки месец пращам известна сума пари на майка ми - нещо като издръжка. Не искам отчет, защото смятам това за недостойно, следователно не мога да зная за какво отиват тези пари.
Със сина ми си говорим много по интернет на най-различни теми. Той ме има по-скоро като приятелка отколкото като майка.
Виждам че маратонки се купуват, когато старите вече са скъсани. За дрехи да не говорим. Стана ми мъчно като дойде последния път в къщи
Та мисълта ми е - ако не му купя аз дрехи и обувки, майка ми не се сеща въобще.
Как да подходя в тази ситуация?
Моля за съвет.
| |
| |
| 
|
|
