|
На всички родители, чиито деца играят на компютър или ходят в компютърни зали препоръчвам документалния филм "Виртуальная агрессия":
Ето ви една статия от днешния брой на в. Монитор
Библиотеките плашат подрастващите, предпочитали интернет информирането
Деца се “стрелят” в компютърните клубове
Да гледаш порно по залите не е модерно вече, било работа за вкъщи
НАТАЛИЯ ФИНАШКОВА
Наближава 15 септември. Майките отдавна са започнали да заделят по някой лев, за да накипрят децата си за първия учебен ден. Вече почти са стъкмили и учебните помагала. Тетрадки с Бекъм, раници с Батман, химикалки с Човекът-паяк. Бабите пък обикалят намаленията за учебници със списъци в ръка и търсят възможно най-запазен учебник по български език - втора ръка.
Самите ученици не са толкова въодушевени. Повечето приемат 15 септември като поредния ден от седмицата. Дечурлигата прекарват огромна част от времето си около компютрите в кварталните зали и играят на World of Warcraft или Need for speed - underground.
Модата на компютърните зали не е отминала. Макар, че вече почти всяко дете има в къщи собствено PC, с прекарана мрежа и интернет, нещо постоянно ги привлича към интернет - кафетата.
Днешните зали са големи, с по стотина компютъра, удобни столове, кафе- бар, от който да си вземеш нещо за освежаване, докато "разцъкваш" любимата си игра. В повечето подобни заведения пушенето е забранено. Има и денонощна охрана, която следи за реда в залата. Въпреки това, влизайки в клуба, човек неминуемо чува викове като "Вкарай му тоя headshot отзад ("застреляй го в главата отзад" - бел.а.) или "Я ми пробвай mashinegun-а".
"В залите можем да срещаме с приятели, да играем заедно на някоя нова игра, да зарибяваме девойки", светва ни 14 годишният Христо за дългото висене в тях. Той е малко срамежлив и не желае да го снимат, но затова пък с охота разказва за своите преживявания из интернет клубовете. "Преди беше по-зле, продължава Христо - залите бяха по-малки, с десетина компютъра, и там се събираха предимно кварталните гангстери".
В главите на децата гангстерите са различни от тези в главите на възрастните. Малките нямат директен досег с Картофа, Таратора и Кучето, за които текат съобщения по медиите. Те обаче познават подрастващите бандитчета в квартала - пак с екзотични прякори. За тях това са реалните гангстери, тъй като именно те ги тормозят.
Христо разказва, че често се е случвало някой да го рекетира и да му вземе последните 50 стотинки дори. Бой не е ял, защото животът го научил при подобни ситуации да стои мирно и да не упорства за парите. Сега момчето предпочита да посещава по-големите клубове, където има охрана и подобни проблеми възникват по-рядко. Иначе ходел в залите да играе заедно с приятели. Най-много обича Counter Strike.
"Малко е вече поостаряла и другите се смеят, че сме ламъри (мухльовци - б. а.), ама е яко да целнеш някой право в десятката", обяснява Христо. И уточнява, че според него не става въпрос за кръвожадни игри, които да възпитават агресия у децата, а за начин да разтовариш след кофти ден.
По-добре така отколкото да ходя да се напушвам и да се бия, продължава да разсъждава хлапето. Той не желае да коментира колко често негови познати и съученици търсят успокоение в тревата, но според него това е голям проблем за всички младежи в България. След това махва с ръка и посочва, че вече е време да се връща към играта, защото вече два пъти са го гръмнали, при това с headshot.
В друг клуб срещаме Ивайло, който е на 17 години и за него учебната година тъкмо е започнала. Ученик е в спортното училище на ЦСКА. В залата момчето е дошло с по-малкия си брат Валентин (14г.) и двама приятели Николай (18г.) и Янчо (19г.), който пък от почти 3 години живее в Америка.
Ивайло се държи твърде скромно - обяснява ни, че предпочита интернета, но когато е с приятели задължително играят и по някоя игра. Сега дори пробвали една нова Gladiators и все още не знае дали ще я хареса. В мрежата пък момчето често търсело обновени версии на игрите, проверявало си пощата или дърпало някой и друг филм.
Интернет обаче може и да е много полезен дори за училище, вметва той. И обяснява, че често му все случвало да потърси информация за някой училищен доклад в мрежата.
Лесно и удобно - не се налага да ходиш до някоя библиотека, разсъждава момчето. Но е на мнение, че в библиотеките може да получи и специализирана помощ в избора на четиво, както и информация, какво би му свършило най-добра работа.
Тия големи библиотеки са малко злокобни и бабките вътре - и те ме притесняват, обяснява Ивайло. Иначе той много обича да чете и дори предпочита "хартиения вариант" на книгите. Последната, която е прочел е "Денят след утре". Ивайло и приятелите му са на мнение, че повечето неща, които се говорят за интернет залите са измислица или преувеличение на по-възрастните, които никога не са посещавали подобни клубове. Вярно, случва се да те напсуват, когато играете много хора в мрежа, ама чак пък до побоища не се стигало, разправят те.
В същия клуб са и Боян, Росен и Мартин - всички на 17 години. Момчета са добри приятели, но не учат в едно училище и не живеят в един квартал. "Запознахме се тук - в клуба. Той е като пресечна точка на всички ни, защото е най-близко до нашите квартали", разказва Росен.
Той предпочита да играе на World of Warcraft, където "става голямото меле". В интернет влизал по-рядко За разлика от Христо не е на мнение, че момичетата си падат по интернет залите, затова предпочитал да избягва IRC-то като начин за запознанство.
В чата вече са предимно разни кухи девойки или стари лелки, смее се той. Порно от интернет също не гледал, защото вече било тъпо да идеш в залата и да си пуснеш по-горещо филмче. "Това си е работа за в къщи", уточнява младежът. Имал обаче лошо мнение за по-малките клубове, където, често се случвало малките да станат мишена на по-големите. Те ставали много избухливи, като видят, че един келеш ги бие на някоя игра.
Росен разказва и за нов вид печелене на пари по клубовете - игра в мрежа на "вързано" (за пари -б.а.). Тук залозите стигали до 20 лева на игра за един играч. Подобни мероприятия често били организирани и от самите собственици на залите, но тогава си имало и съдии и ясен регламент за участниците. "В другите случаи обаче, можеш да си изядеш и боя, ако случайно победиш", казва момчето и допълва, че избягва да играе по този начин.
Приятелите му пък изказват мнение дори за закона за авторските права, според който тегленето на филми и песни от интернет е криминално деяние. Децата са на мнение, че проблема с нелегалното download-ване може да се реши, чрез т.нар платени сървъри.
Плащаш си 20-те лева месечно и си знаеш, че можеш да си гледаш всичко, което е качено на сървъра, без дори да се налага сам да се ровиш из мрежата - това е тяхното предложение към онези, които коват законите в държавата. Подобни сървъри вече имали и по-големите интернет доставчици, като тегленето от там се заплаща отделно от месечната такса за интернета.
След играта в интернет клуба, момчета ходели и да пийват по някоя бира в съседни заведения. Не е задължително, обаче по цял ден да седиш пред комп-а, за да се забавляваш. Това разказва Краси, който е на 16 години и не бил "вампирясал user", като повече си връстници.
Тия хора, имам чувството, че живеят online, махва с ръка той. Не можел да разбере как може да предпочиташ да "бараш цял ден мишката", пред това да излезеш с голяма компания на бар или дискотека.
Разбира се, момчетата твърдят, че ходели все още на детски дискотеки, ама все някой се излъгвал да ги пусне и в истинско нощно заведение. Мама и татко пък не се притеснявали за това къде е, защото си имал GSM и винаги можели да му позвънят. Краси си имал и гадже, което според него води на "романтични разходки". Това пак заради интернета, защото гледал как другите не си хващат гаджета, тъй като цял ден висят в залите. А момичетатат не можело да ги караш да те чакат в някаква зала, докато си правиш виртуални кушии.
Като цяло обаче Краси няма положително мнение за интернет клубовете, защото според него там се навъртали съмнителни типове, които "разтиквали" наркотици - марихуана, стаф, хероин, анфетамини. Никой не им правел проблеми, защото "всеки работи за някого", обяснява момчето. "Не е задължително като ходиш по залите да си наркоман, ама аз си имам PC у нас и не намирам смисъл", допълва той.
|
Агресията в детския свят
