Такааа, изчетох темата малко по диагонал, но повечето отговори ми се видяха типични, тоест всеки говори през своята гледна точка.

Ето ти сега и моето мнение, като ще се опитам да съпоставя гледните точки и на двете страни, дано ти е полезно:

-Вече може би 20 години ти си близък с този човек, но не си доволен че не си получавал майчините чувства и близоста когато си бил крехък и по-безпомощен отсега.Сега се чувстваш силен и самостоятелен, нужни са ти средства, а не чувства, но получаваш само второто и това те ядосва.Всъщност проблема е в това че се опитваш да изградиш своя живот върху останките от стария...
-В случая майка ти изпитва нужда от близък човек.Тя е просто самотна, тя не иска "мъж", тя иска да бъде със този който чувства най близък и храни най голяма любов към него.Това си ти-защото няма по силни чувства от майчинските.Проблема не е само нейн и вината не е само нейна, не изопачавай нещата.Тя просто желае да не е самотна, а да се радва на своята плът и кръв.Никой мъж няма да замести тези чувства.

Да се посветиш на нея, означава да натиснеш паузата за своя живот.Нещо което не е приемлив вариант... можеш да и го кажеш, но тя най вероятно ще заяви че не е проблем за нея едновременно да е до теб и ти да си живееш живота.Мда, ама трудно би се получило, малко хора имат умението да се радват на близките си без те да усещат по някакъв начин това.
Тя в никакъв случай не е виновна за своето желание да те обича и да ти се радва.Това са много чисти и човешки чувства.Не може да се нарече и егоизъм... не и в този смисъл на думата.Напротив, тя е готова да се лиши и от дом, и от храна, и от всичко заради това.

Резкия тон, тежките думи и категоричния отказ могат да предизвикат много лоши последствия, затова не го прави.Ще я съсипеш ако и кажеш, че не искаш да я виждаш повече от няколко пъти годишно и да се чувате по телефона, особенно ако разговорите обикновенно завършват със "имам работа, аре чао".Просто ще убиеш единственото и желание за живот... смятай че това обикновенно води до душевно самоубииство, а нерядко и до физическо такова.

Какъв е изхода?

Компромиси трябва да направите и двамата.И двамата сте прави в исканията си, ти искаш да продължиш да градиш своя живот, а тя да доживее щастливо своя.Топката е в твоите ръце, затова помисли: няма да е толкова лошо ако започнеш да я виждаш по често.Щом те плаши това да става в твоята среда, където чувстваш че все още всичко е крехко и мимолетно (фигуративно казано, чувстваш своя живот като ваза закрепена на паянтов шкаф, а нейното смело появяване може да бутне шкафа и...), по добре отделяй малко средства да ходиш да я виждаш.Чат пат ще трябва и да я каниш, няма как... на нея и е любопитно как живееш, с какви хора дружиш и как си прекарваш времето.

Значи ще трябва да и обръщаш внимание.Говори и с брат си, нека и той да отделя чат пат време за това.Особенно колективно посещение на двамата при нея би било по добре за теб.Но запомни че ти трябва да правиш това искрено, а не по задължение.Все пак това не е кой да е, а човека който ти е дал живота... не е някакъв просяк на улицата.Този човек има съвсем чисти чувства и ти трябва да се напрегнеш да уважаваш това.Замисли се ако си на 50 години, имаш един единствен близък човек на света и нищо повече... и той не желае да те види?!Гони те и те избягва?Дали няма да се почувстваш така сякаш това е последното което можеш да изгубиш?И го губиш?

От своя страна, тя трябва да спре да настоява за теб.Не разполагаш с всичкото време на света.Имаш своя борба за водене, в която сам трябва да се спуснеш.Като човек с повече жизнен опит, трябва да те разбере.
Обещай и че докато превъзмогне тази криза ще и се обаждаш често, през ден, а по нататък, по взаимно съгласие по рядко.При тези обаждания, бъди по търпелив и по многословен.И аз се дразня на разговори от типа:
-Как си?
-Добре..
-Кво правиш?
-Нищо?
-Нещо ново?
-Няма, аре чао.

Ще видиш че усилията ще си струват и нещата ще се нормализират макар и бавно, без излишни рани.А и няма да загубиш този близък... той ти е нужен все пак.


Елате повече!