имам предвид без грандиозен скандал, в който ще бъдеш изкаран по-черен от дявола. И тя ще се разсърди /не, че няма да е права/ и тогава ще се радваш на спокойствието си, но гарнирано обилно с чувство на вина... Тоест, пак ще ти е гадно.
Мисля, че единственият изход е да канализираш някак нейните желания и да претърпяваш вниманието, с което иска да те обгради във времето, което ти сам си определил за тая цел. Иначе не става.
Много добре те разбирам и като майка и като дъщеря... Сигурно нещата ми се случват за да не бъда така неистово обсебваща спрямо сина си /на 19/, както е майка ми към мен - при това и аз съм над 50... Просто не му правя това, което мен ме влудява от страна на моята майка. Така, както е при мен положението, поне ми отваря широко очите поне докато не ме е налегнала склерозата и да не си давам сметка какви ги върша... Знам, че ти я обичаш, но просто нямаш нерви от идиотската и натрапчива загриженост - подозирам, че една майка, освен от обич и инстинкт го прави и от егоизъм - това последното рядко се признава... Не е прилично някак... Не е прието, но като се замисли човек има и такъв нюанс. Мразя се например, когато звъня на сина си, защото са ме хванали нервите и не мога да заспя, тъй като закъснява - да, когато чуя, че е ок, отпускам се и ми е по-добре - но на мен, на него не - на него му е противно, че майка му го контролира, защото той така възприема нещата... Виждаш ли колко всичко е свързано, а и е въпрос на искрена и непресторена интерпретация, на гледна точка. Как човек да бъде безпристрастен? Освен с компромиси, сякаш друг начин няма...
Моят син ми даде наскоро един елегантен урок - прибра се вкъщи с букет, поднесе ми го с целувка и каза - това е, защото тая вечер не ми се обади по джиесема... Научих си урока, но не ми е лесно, честно казано, да го прилагам винаги, макар че се старая... Като зацикля някоя вечер се сещам как моята майка ме тормози и досега /от известно време се налага да живее при мен поради здравословни проблеми/ и се спирам...
Така че, намери златната среда - една майка има нужда да се чувства потребна на детето си, обичана и уважавана от него, но е задължително да има и спирачки....

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.