...лицето на нашите учителки е изостанала толкова назад." - това е много добро наблюдение.
Именно, децата могат да плачат до посиняване за нещо дребно, примерно че са се сетили, че любимото им плюшено конче е вкъщи. Но пък следващият път плачът на детето може да е съвсем основателен и пак да бъде туширан по метода: На ти шоколад, за да млъкнеш.
Мисля, че българските родители трабва да разговарят повече с възпитателките на децата си, да наблюдават и да участват в образователния процес, макар и косвено с насоки. Ако учителката е на място, тя би взела под внимание твоите обяснение и предложения за детето, което познаваш най-добре и един външен човек не би могъл да знае.
Аз съм учител в частно училище в Северна Америка и работя с деца от 3 до 8г. Сравнявайки условията в България и тук, бих казала, че българският родител само може да се радва, на това, които имаме в едно детско заведение - чистота, да не говорим за храната, материална база дори. Но, българкият родител не е свикнал да изисква и да се интересува от емоционалното здраве на детето. Тук всеки родител държи да разговаря с теб как е минал денят и не толкова яло ли е детето, колкото да работите заедно върху нещо, което според родителя трябва да се оправи. Примерно говоренето на нерилични думи, споделянето на играчки, казването на благодаря и моля, способността да казва "извинявай" - тук особено се държи на последното. Родителят и учителят са екип и работят заедно. Е, друг е въпросът, че никой не смее да използва методът на шоколадчето. Но пък за останалото, българската система е много по-качествена.
Както и да е, за да подобрим качеството на иначе добрата българска система, трябва да работим заедно - учители и родители...тогава ще се доближим до "европейската педагогическа мисъл", както казваш ти. Всъщносост до модерната педагогичека психология.