През 2-та месеца след раждането на сина ни аз осъзнах много неща.
Първо, че ние допускаме голяма грешка като третираме децата като "порастващи възрастни", т.е. че това, детското, е само преход към състоянието на възрастен

Ние сякаш никога не искаме да приемем че основни ценности, база на поведение в живота ни могат да бъдат именно детската непринуденост, чистота, наивност и положително световъзприятие, че вместо студената логика можем да използваме безграничността на фантазията си.