Искам да ти разкажа една история от наше време - знаеш как беше тогава с дисциплината.
Имахме едни познати, които така се тревожеха за дъщеря си, че я водеха на училище, вече в гимназията, а когато им стана ясно, че я излагат, почнаха да я следят - бащата, или майката вървяха след нея и се криеха между хората и по входовете - така на отиване, така на връщане. През останалото време момичето си седеше вкъщи и учеше, или помагаше, а на мен ми я даваха за пример защото аз си се пошляйвах във всеки удобен момент през деня /но в 8 се прибирах, де/. Изведнъж, в 11 клас, девойката се оказа бременна от съученик - ах, ох и как така - знаеш какви бяха времената през 70те. За аборт и дума не можеше да става, напусна училище докато таткото още ходеше, роди детето, завърши криво-ляво като частна ученичка. Тъй като родителите и не можаха да се разберат помежду си кой не е догледал точно работата, стигнаха до развод. Младите пък се разведоха и те след 2-3 години.
Изводът, според мен е този, че ако има нещо да става, то ще си стане. По-малък е обаче шансът да стане, ако едно дете не е държано като куче на синджир, а е оставено да си изживее постепенно нещата - така се натрупва личен опит. Разбира се, корекции на поведението деликатно се правят непрекъснато, но ненатрапчиво и неавторитарно.
Сега нещата, виждаш сама, са много по-различни отпреди и това трябва да се има предвид. Не бива да се дава повод детето да се чувства различно и изолирано от своята естествена среда - това води до сериозни отклонения. Идва един момент, в който самото то ще стане по-критично към връстниците си, но първо трябва да поживее сред тях, за да може да натрупа личен опит. Не може само защото ние сме се прибирали в 9 /първи курс студентка бях и всеки път имаше безумни скандали, ако закъснея с 10 минути/ да искаме от тях същото. Има разумни граници за безопасността на децата, но е факт, че това, което може да стане вечер, може да стане и по всяко друго време на денонощието.
Затвори им устата на тия клюкарки, не е тяхна работа какво ти разрешаваш - така си преценила, така постъпваш - просто пресечи от самото начало всички коментари по въпроса. Само не се впускай в обяснения и едва ли не извинения - не им го дължиш по никакъв начин. И всяко чудо за три дни, нали знаеш... Ще свикнат и ще млъкнат.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.