|
|
| Тема |
 Неприязън от дете? |
|
| Автор | Дeницa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 08.04.06 10:56 |
|
|
|
Здравейте
Имам проблем с малкия, който се чудя как да реша, и ще съм искрено благодарна за всякакви мнения и препоръки
Синът ми е на 4 и половина. Татко му беше в чужбина за две години, като се виждахме лятото и по Коледа за по месец. Дефакто през това време го гледах сама.
Всичко изглеждаше да е наред - учителките в ОДЗто казваха че не са виждали по-кротко същество, вкъщи си знаеше всичко без въобще да го насилвам, дори мъжа ми като сравняваше с други деца, се учудваше колко примерен е сина ни. И всичко това без шамарчета..
В началото на тази година, съпругът ми се прибра и всичко се промени.. Малкия започна да се перчи за всяко нещо, което му кажем. До тук добре - може би първа 'еманципация'? Стана по-палав и агресивен - пак добре - все пак е дете пък и момче - очаква се.
Обаче.. се появи някаква неприязън която изпитва към мен - като дойда да го взема от градина се нацупва и казва че предпочита баща му(а ние и двамата го взимаме кой когато може), сутрин като го будя се намръщва и иска баща си и ей такива неща по цял ден:(. Нямам нищо против ако изпитва повече симпатии към съпруга ми - хора сме и всеки си има предпочитания, но ме боли че не пропуска да го покаже по този начин и най-важното - не зная как е правилно да реагирам Опитвам да му вменя безпристрастно, че не е допустимо да се държи по такъв начин с който и да е човек, не само с мен, но резултат за сега няма. Иначе с баща му имаме консенсус по въпросите за възпитанието, включително и по този.
Има ли родители с подобен опит и как сте постъпвали?
| |
| |
| 
|
|
