Анбра,

Много благодаря за отговора-мислех да си сложа въжето.Толкова съм объркана и притеснена че не виждам изход от никъде.Всеки минава дава си нарежданията и толкова.Примирих се да стоя в къщи/работя на комп./съобразявам се с толкова хора.... и какво.Нямам сили повече а и не ми се иска да се боря,а да се карам никак.Май всичко вече ми е все едно.В момента тя е навън с приятелчето си.... до 20 часа,идва си и сълзи,че не е бебе и т .н.
Зная че трябва да се прибира рано-но да си влюбен е хубаво,а трябва да сде съобразяваш с всеки.
Някога бях млада,и се борих всякак за децата си,добри хора станаха-само дето не им се иска да се разбират със собствените си деца.
Идва единия-отказвам се от нея.
Идва другия -и той и казва че се отказва от нея,но като не забравят да издадат заповеди.
Уморих се да се боря с тях толкова години,НЕ МИ СЕ ГЛЕДА ПОВЕЧЕ РАЗПЛАКАНО ДЕТЕ.
Благодаря ти, ти си помагала не само на мен,но и на всеки тук.Нямам представа от годините ти,но си умна и мъдра жена.Дано всичко онова за което си мечтаеш да се сбъдне.