много си го закъсала...
И то не толкова с детето, колкото с възрастните около теб.
В този случай ти остава последен вариант - правиш грандиозен скандал с всички тях.
Не знам дали съм права, но имам усещането, че всички само нареждат, заплашват и си заминават, а ти гледаш да покриеш криво-ляво нещата за твоя собствена сметка и собствен гръб. Те очевидно не са свикнали да те виждат ядосана, май досега си се свивала в себе си и в сълзите си и вече никой не вярва, че и ти имаш нерви и предел. Смятат, че можеш всичко да изтърпиш - по-лошо - че си длъжна да го направиш.
Таман един як скандал ще им дойде неочаквано- ама такъв с крещене и трещене, че да се запомни и да почнат да се съобразяват с теб.
Не съм живяла в малък град, само съм слушала как е там и наистина мълвите са гадно нещо, комшиите - клюкари - също. А и фактът, че всички се съобразяват с това какво ще кажат хората, сякаш хората се пържат вместо теб в казана.
Аз не съм привърженик на разправиите, като теб все се старая да ги потуша и естествено то ми се отразява. Но съм забелязала, че в редките случаи като ми падне пердето и спре да ме интересува какво ще стане нататък, изведнъж се оказва, че не е невъзможно да те забелязват по някакъв начин и да се съобразяват с теб. Някой път деликатността се оценява като малодушие, уви, и трябва да ти излязат бесовете, че да се разбере за какво става дума.
Ще им се не види на твоите близки и роднини
Освен да нажежават обстановката и да се разпореждат, нещо друго правят ли?
Почни от дъщеря си, след това подхвани мъжа си, ама не кротък разговор, те от това не разбират явно. Действаш на принципа на изненадата - никой не очаква от теб да се опълчиш и да отстояваш мнението си - като го гледаш това дете, да са така добри да не ти се бъркат. Ама и работа...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.