1. Говориш с дядото - поне два пъти в седмицата да и се разрешава да излиза малко до по-късно - примерно петък и събота до 10.30 - 11.
2. Говориш с момчето - ако е наистина разбрано, то ще урегулира нещата.
3. Говориш с нея кротко и казваш, че я разбираш много добре, обясняваш ситуацията и я питаш тя какво ще предложи, така че да няма разправии.
Разбира се, най-добре е, ако успееш да се споразумееш с дядото, той поне би следвало да разбере, че трябва малко да отстъпи за да се стабилизира положението - може да постави изисквания за точност, например.
Какви са неговите мотиви за налагането на вечерния час в 9?
А ти недей да плачеш нощем - досега нищо с плач не се е оправило. Вярно, че много ти се събира, ама живот - никой не знае какво ще му донесе. Явно имаш да търпиш още много и дълго...Трябва да си във форма, няма как.
Всеки има някакви проблеми и за самия човек - най-невъзможните, ама бутаме някак, живеем въпреки това. Зная колко се притесняваш и това е съвсем естествено, отговорността ти е огромна, детето - още наникъде, че и дядо за десерт /той на колко години е, струва ми се под 60 - значи не е никакъв дядо още/. Много ти съчувствам, позната до болка ми е ситуацията, в която аз съм пълнежът на сандвича и от две страни ме притискат - при мен вместо дядо, има баба - майка ми... По тая причина ние с тийна си излязохме под наем - 4 години, а от две си имаме /в съсобственост с ДСК/ наше жилище. Така си треса нервите само един път дневно с майка ми, когато и се обаждам сутрин по телефона и 24/24ч със сина ми, от когото реално нямам право да се оплаквам, защото има къде-къде по-страшни неща, но изненадите не липсват /говоря за ежедневни и неприятни/. Всъщност основното е ти лично как ги приемаш, а и аз като теб съм порядъчно изнервена и субективно всичко ми се вижда ужасно, но като оставя емоциите настрана, установявам, че най-важното е налице - детето е живо и здраво, не пуши, не се дрогира, пие рядко бира и кой знае какви проблеми не прави - до 11 вечерта си е вкъщи, а това е максимум два-три пъти седмично, иначе си е вкъщи на рс-то до посреднощ, ако ще закъснява повече - или го знам предварително, или се обажда, че е закъсал с транспорта /досега 2-3 пъти най-много/, или остава да спи където е, но ми го е обявил преди това /рядко, само на някой рожден ден/, все пак има шанс да завърши гимназия и то много добре /тази година е абитуриент/, ама го помързява доста и има часове, на които не иска да ходи - ей с това ме вбесява и там са ни разправиите... Ежедневна битка и обяснения, че остава месец до финала... Абе...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.