Представи си някой непрекъснато да очаква нещо от теб... да разговаряш, да се държиш по определен начин, да се усмихваш, да бъдеш общителен, да бъдеш амбициозен и т.н. Вместо да те приема такъв какъвто си, да очаква да бъдеш такъв, какъвто иска той. Някой иска да надникне в мислите ти и в сърцето ти и да знае всичко, което се случва там. Ти ще му позволиш ли? Нещо от рода на "Големият Брат те наблюдава." Или по-скоро "Твоята Майка не те изпуска от очи." Шегувам се... макар че и на мен не ми е много до смях с моя 15 годишен тийнейджър. Само две неща ми помагат да се успокоя... когато си спомня какво доверие ми е имала моята майка навремето и като се опитвам да се поставя на мястото на сина ми. Повече любов и доверие, по-малко очаквания и претенции и така... трудно е, ама няма как... ще го преживеем