Hell,
благодаря за мненията ти.
Всяка човешка драма носи безброй подробности, които няма как да бъдат обобщени в един постинг от няколко реда. До известна степен съжалявам, че писах тук, опитвайки се да потърся отговор на ситуацията в която съм, отвъд моите представи за уважение и толерантност, от друг ъгъл, да чуя други хора, които може би са се сблъсквали с подобни случаи или пък има какво да ми кажат, посъветват. Човек никога не може да бъде идеален, допуска грешки, които като по някакво правило се случват отново някой ден - е, аз се опитвам да се науча от предишните си грешки, за да не се повтарям и губя нерви и време в живота си. В моя случаи, който понякога и на мен самата ми звучи като латино сериал (затова и толкова крайни коментари тук) хората като че ли застават на двата полюса - добрия и лошия, като истината е някъде посредата. Признавам най-чистосърдечно, че не мога да обичам като родно дете доведената си дъщеря.Разбирам я - тя ревнува, тя иска баща си само за нея, тя отказва да следва най-елементарни правила просто напук, защото е принудена да живее в моя дом, а не с майка си например. Да си отговорен за едно дете, което не е биологически твое е много по-трудна работа. не съм се опитвала да се харесам на нея или на майка й, просто има някои неща в живота, които който и да си, трябва да спазваш. Аз се грижех за нея добре. Мъчно ми беше за тази девойка, отраснала като бурен сама, пред телевизора, защото майката е била все втори смени на работа. излизахме заедно, разпитвах я за интереси, разбрах, че пише стихотворения - поощрявах я и тя ми даваше да ги чета, но беше нещо като природата на охлюва - като си прекалено близко и се прибере в черупката. Когато беше в добро настроение ми казваше дори 'здрасти', в повечето случаи ме подминаваше без нищо. Приех това, като част от нея. Примерът с чиниите не беше твърде подходящ, защото се изтълкува като дребнавост и педантичност, а идеята беше някакъв опит да има някаква хармония в къщи, всеки да си има собствена директория, но успередно с това да не навлиза в тази на другия. Мисля, че е редно децата да бъдат приучавани на накакъв ред и отговорност, защото такива ще бъдат утре и в техните си самостоятелни животи.
Много се рабъбрих. Тази тема е приключена за мен в този клуб. Извинявам се за разпокъсаните мисли.
Всичко добро, Hell.