Не си виновна. Продължавай да си добра, да поддържаш спокойствие вкъщи и да си усмихната.

Но го остави да диша!!!! Отдръпни се малко от него, не го разпитвай, не го притискай да споделя, не се натрапвай с присъствието си, не го задушавай с пристъпи на загриженост, нежност, състрадание или притесненост! Това само ще дразни...

Остави го да се наслади на самостоятелността си, да изживее сам вълнениенията и притесненията си - какво по-естествено и желано на тази възраст...

От теб се иска само да има спокойствие вкъщи и да помагаш за всичко, но само когато ти се поиска помощ