Здравей!
Едва ли аз съм най-компетентния човек, който може да ти даде професионален съвет. По-скоро мога да ти дам морална подкрепа. Да, децата в тази възраст доста се променят - не са нито деца, нито възрастни /въпреки че често искат да бъдат и деца и възрастни едновременно/. Не споделят, както са правили преди. Според мен е нормално. Та ти самата сигурно си минала по този път. Спомни си как си се чувствала през този период от живота ти...
Имам племеник също на тази възраст. И той е доста променен - срамува се от родителите си, не учи /изключван е от училище вече/ и други такива. Сестра ми го води на психолог, за да й дадат съвет как да се държи с него. Второ посещение мина и е рано да се каже има ли ефект, но тя твърдо е решила да продължи с терапията.
Написах ти това, за да ти кажа, че ако ти и съпругът ти не може да намерите общ език с него можеш да потърсиш помощ. И не е нужно да казваш на детето, че посещава психолог /че доста се травмират/.
Пожелавам успех и дано съм била от полза!