|
Здравейте,
Имам втори брак и живеем с дъщерята на съпруга ми от неговия предишен. Тя е на 17, като е живяла винаги с майка си, която миналата година се преместила да живее в друг (далечен) град и беше естествено момичето да остане да живее с нас. Аз имам дъщеря на 20, но тя не живее при нас, а самостоятелно.
Проблемите не започнаха веднага, поне в началото нещата вървяха доста добре - аз се грижех, като не натрапвах присъствието си - тя си имаше майка и нейното място никой не би могъл да заеме, а аз си имах дъщеря, на която мога да кажа всичко и да си споделяме. Опитах се да се държа приятелски, изведох я навън няколко пъти "по женски", дискретно я питах за училище, за гаджето и пр. деликатни теми, опитах се също да я накарам да разбере. че в нашия дом има някакви правила като във всеки дом, като например след нахранване да си сложиш чинията и приборите в миялната. Понякога съм молила баща й да поговори с нея за неща, които тя упорито не желае да приеме (например да ни уведоми, че приятелката й ще остане за през нощта у дома). Съзнавам, че нивото на възпитанието и семейството на майка й, където е отраснала са на другия полюс от моите възприятия за това и съм се примирила с мръсотията и хаоса, на който тя не обръща внимание.
Проблемите започнаха, когато тя започна да разиграва спектакли, възползвайки се от родителите си, които не общуват помежду си. Ако по някакъв повод баща и откаже късно излизана пред седмицата, тя започва да плаче, крещи и да повтаря, че има депресия. Ходи с баща си на лекар, дадоха и хапчета, от които е взела само 1. На следващата депресия, майката се появява и драматично я взима със себе си за няколко дни из курорти. С две думи: проблема е, че това момиче не желае да чуе думата НЕ на нищо, което е поискала.
Днес съм истински разтроена, поради факта, че получихме пак огромна сметка за телефон и сметката пак е направена от дъщерята на съпруга ми. Като тръгвах за работа помолих таткото да поговори с нея ДЕЛИКАТНО и когато той и се обадил, тя му е заявила, че ще си плати и още, че майка и е тук и в момента е с нея и даже, че майка й ще и даде пари за проклетата сметка и с две думи започнала да му крещи и нещата пак са се обърнали в друга посока, след което тя се е прибрала в къща и си събрала багажа - по средата на срока - крещейки му е казала, че отива да живее с майка си и се е качила в колата й. Е, оттук нататък е ясно - той страда, а аз съм виновна, че тя си е тръгнала. Истината е, че аз не се чувствам виновна - и моето дете да беше направило такава сметка, пак щях да разговарям с нея по този въпрос. И даже не е въпроса за сметката или за пари - въпроса е в отговорността, която всеки трябва да си поема, за всичко което прави. Или когато сгрешим(всички грешим), просто да се стараем да не повтаряме същата грешка.
Добре, а къде греша аз?
|
Деца от предишни бракове - моля за мнение ил съвет
