Да, имам куче вкъщи. Съвсем спокойно съжителства с децата. Имам го отпреди да се омъжа и да родя децата и все още си го гледам. И през ум не ми е минало да го подаря или изгоня.

Когато децата се родиха ограничих достъпа му до помещенията, където те спят и играят. С космите няма как да се справиш, освен с редовно разресване и почистване. Аз имам коли, та съм наясно по въпроса с космите. При тях те са в крупен излишък. Къпя го редовно, давам си му таблетките редовно, ваксинира се редовно... Толкова за болестите. Досега, да чукна на дърво, не сме имали проблеми, а имаме куче от 20 години.

За децата е много добре да растат с куче. Поне аз така мисля. А ако са по-големи и може да им се гласува доверие да полагат и сами грижи за него - още по-добре за тях.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...