ЗНАЕТЕ ЛИ ,ДОПРЕДИ 15 ДНИ ТЯ НЕПРЕКЪСНАТО ИСКАШЕДА Я ПРЕГРЪЩАМ И СПОРЕД ЦЕЛУВКАТА ОПРЕДЕЛЯШЕ ДАЛИ Я ОБИЧАМ МНОГО ИЛИ МАЛКО.Опитвах се да и обясня че това как я целувам,няма значение-просто понякога съм страшно уморена и притеснена,меко казано съм болна и ако трябва един ден да я оставя...,нямам представа какво ще стане.Тази седмица се опитвам да не съм толкова досадна,тя само казва кога ще се прибере-имам предвид 18 часа.
Опитвам се да не придавам голямо значение на болестта си-не искам да се измъ(ва,/снощи говореше по телефона с моя лекар,и представете си, питала е дали може да си даде бъбрека и черния дроб за да ми ги присади/.Може би и затова искам тя да учи,за да има бъдеще-ако знае точно какво ми е-съвсем ще зареже ученето.Толкова съм объркана,(е повече няма на къде-добре че поне външно все още изглеждам много добре/много се гордее с мен/.Какво ще стане с нея като ме няма, дано да поживея 3 години да стане на 17,предполагам че тогава ще бъде по зряла.Нямате представа колко съм благодарна на всички Ви.