Не, ти не просто питаш. Ти искаш да ни нахокаш и да разберем ние, колко безумно тъпо е да се проверяват домашни.

Механизмът е: чета, гледам и казвам "имаш грешки. върни се и се оправи". Често тя още по пътя към детската стая е усетила къде й е грешката. В първи клас материята не е чак толкова сложна, та да трябва да си блъска главата часове наред. По математика пише в тетрадката си за училище направо, защото греши веднъж на свети години. По български след една домашна с 3 грешки на 5 реда пише в тетрадка за вкъщи и после преписва на чисто. Аз грешки не поправям. Тя поправя сама. После се връща с поправеното, аз преглеждам пак и преписва на чисто в тетрадката за училище. За краснопис не се гоним. Първо - защото тя пише доста сносно; второ - считам, че й е рано още да се заяждам за дреболии. Но догодина сигурно и това ще стане. Това е.

И според теб кой смисъл точно се губи? Дали аз ще я върна да помисли или госпожата ще й насвятка домашната с червено е по-смислено? Тя ще си види червената домашна и ще я прибере в чантата. Едва ли вкъщи ще я отвори, ще я огледа и ще се размисли кое точно е грешното. Просто ще отвори тетрадката и ще си напише следващата домашна. Не може да се очаква от един първолак или второкласник да прояви ентусиазъм и отговорност към материала дотолкова, че връщайки се вкъщи, немедлено да отвори поправената тетрадка по собствен почин, да бодне молива зад ухо и да анализира написаното. Естествено, че трябва да има някакъв контрол. При едни деца е по-строг, при други става по-лесно, но да ми кажеш, че дете в първи, втори клас се отнася към училището с вродено чувство за отговорност е несериозно. Всъщност, то зависи какво искаш и очакваш от детето, де...

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...