Аз имам дъщеря в първи клас. Не се налага да й се виси на главата. С нея се занимава баба й и тя досега не се е оплаквала, че трябва да упражнява натиск върху малката, за да си подготви домашните. Аз съм с нея само през уикенда. Тогава й казвам "Сядай да пишеш" и отивам да си върша работата. После проверявам, след като тя е дошла да ме извика и ми е казала, че е готова. Явно баба й така я е научила - да се проверява домашната. Не проверявам какво има за домашна, дали всичко е написано, а написаното дали е правилно. Тя е стриктна и си знае и помни какви са й домашните. Досега не е пропускала или забравяла домашни или част от домашни. Вече имаха няколко контролни, за които аз разбирам когато ми се донесат за подпис. Резултатите са й добри и без излишни усилия и засилен контрол от моя страна. Засега съм доволна.

Дъщеря ми по принцип е съвестна, отговорна и дисциплинирана. Нищо подобно не мога да кажа за брат й и догодина предполагам, че с него ще пеем съвсем друга песен. Не знам дали е по полово обособен признак това разделение или просто двете деца са с различен темперамент, но в това отношение двамата нямат нищо общо.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...