Почти нищо не правя с нея - имам дъщеря в първи клас. Само проверявам написаното. Говорим си с нея, че училището е нещо много важно, че всеки има някакви задължения и т.н. Може и до самото дете да е, моята е самостоятелна, но и аз съм реагирала и на най-малкия повод за пренебрегване на домашните . Случвало се е да е забравила нещо да напише или направи; не се карам, не викам, но съм искала веднага от нея решение на проблема - ако може в момента да го направи, ако е късно остава за другия ден в двоен размер... Прави ми впечатление, че наистина не го приема като наказание, почти винаги съм я оставяла тя да реши как да компенсира пропуска.
Може би има значение, че тя обича училището . Обича и да я хваля/т и не пести поводи за това .
За мен първите училищни години са важни не толкова заради материала, колкото за навиците, които създават.