уви, съвсем е нормално за повечето деца - и моето влиза в тая сметка. И аз като теб си задавам въпроси, отговорите само ги налучквам засега, но резултатът не е кой знае какъв. Не ги оправдавам, но не е само у тях вината - този мързел, тази незаинтересованост, това безхаберие не се култивират вкъщи, повярвай ми. Едно е детето вкъщи, съвсем различно е като прекрачи прага. Навън трябва да се покаже под тази форма - непукист и "велик" - това го иска обществото, това е на мода не само при тийнейджърите, уви. А те са все още незрели и не знаят, че е само поза в повечето случаи, че е жива лъжа и измама това, че никой не учи, и че на никого не му пука. Но това се научава с времето, а те все още го имат. Не може да се избегне пътят на грешките и колкото по-рано се извърви, толкова по-малко щети в дългосрочен план ще има.
Ние сме в известен смисъл като тях - искаме всичко и веднага, а то не става така. Притесняваме се и с право /имаме опита/ за непосредственото и по-далечното бъдеще. Но те не мислят така, ако изобщо се замислят - за тях е важен днешния ден, той трябва да се изкопчи от задълженията и да бъде весел. И толкова. А утре - ами като дойде, тогава ще му мислят.
С натякване нищо не става, с конско - също.
Предложи и да напусне училище на 16 години щом не иска да учи - обясни и, че дотогава е задължително и трябва да изчака, но трябва да завърши съответната степен - май 8 клас. Блъфирай, играй ва банк. Кажи и, че не е задължително всички да са среднисти и висшисти. При случай, а той ще ти се представи непременно, дай и пример с хора, които познава. Намекни и, че не е без значение за нея самата как ще реализира собствените си претенции /предполагам, че не са малко - както на всички останали на тази възраст/, в каква среда ще се движи, къде ще са хората, с които ще иска да контактува и дали ще я приемат там учила-недоучила. Ама не като лекция и наведнъж, а по повод на нещо извън вашите проблеми, просто подхвърляй реплики, небрежно някак. Не я упреквай, кажи и, че я разбираш и я обичаш каквато е, но би ти се искало да я видиш наистина да развие способностите си. Кажи и, че и вярваш, окуражавай я дори и в най-нищожния напредък. Говори за нея само позитивно - тя трябва да повярва в себе си. Ще има връщане назад, но не се паникьосвай - едно по едно. Опитай да разбереш дали няма някакъв по-специфичен проблем в училище - с учители или съученици. Трябва да я предразположиш и да се страраеш да разбереш нещата от малкото, което споделя.
Това, което ти пиша може да изглежда много абстрактно, но не е така. Лошото е, че не е еднократен акт, а линия на поведение и то дългосрочна и уморителна. Но залогът е много голям и си струва. Дори деца без проблеми в семейството на тази възраст се отчуждават от родителите и се затварят в себе си - колкото повече атакуваш, толкова повече се херметизират. Много е трудно и светът около нас не ни помага никак, а трябва да воюваме и с него.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.