Здравей! Не е толкова просто. Аз също на 3 години и половина го дадох на детска градина. Той всяка сутрин се молеше да не го водя. Той беше единствен, който влизаше в градината без да плаче, с раничка на гръб и ме поглеждаше така, сякаш ми казваше: "Добре, отивам на смърт, щом ме изпращаш", на 8-ия ден го взех в тежко състояние, почти беше спрял да говори, започна се едно ходене по лекари и по мъките, което още не е напълно приключило. Сега всичко почти е наред, но се страхувам да не се повтори кошмара, защото втори път аз самата не бих издържала....не знам какво да правя, решила съм, в краен случай да го водя като частен ученик, но да го предпазя от униженията и от лошите...аз също съм имала проблеми в училище, подигравахами се, че съм дете на разведени родители, били са ме, но аз съм по- силна, а синът ми е друг.....и затова съм много изплашена къде ще учи...