Ами нормално, особено за такава възраст. И аз съм лошата - тази дето изисква, мъмри, обяснява многословно, настоява и въобще вгорчава иначе прекрасния им живот! Е защо пък да ме обичат повече от баща си?
В някаква степен те разбирам, преди години в малките класове сина ми писа съчинение на тема 'най-добрия човек когото познавам'. Е честна дума, първо ми стана криво като видях, че е писал за баща си ... с пъти повече време и енергия влагах в това дете, след това ми стана мило - че кой не обича баща си!? Аз самата обожавах своя баща и не защото го обичам повече а защото с него се разбирахме без думи, а с майка ми с мноооого думи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите